12 юни 2013 г.

Ученият Светлин Димитров - "БЯХ В АДА ПРИЖИВЕ"

Светлин Димитров
Светлин Димитров, ядрен физик
"Два от грамадните черни демони... ме поеха и ме пратиха пред вратите на ада!" - Ядреният физик и доскорошен атеист открива Бога след ужасяващи преживявания с дявола. Името на Исус Христос го освобождава.

Историята е лично предоставена от автора и е публикувана с разрешение.

Една вечер, след като си легнах да спя, ми се случи нещо което не се случва на всеки. Усещах присъствие в стаята си от страна на духовни сили. В даден момент станах и в тъмното съзрях някаква сива пеперуда, която в мига, когато я погледнех, изчезваше и „кацаше“ на друго място в стаята. Пак легнах, но усещането, че има някой продължаваше – пак станах и неволно погледнах в червено светещия светодиод на телевизора и видях, че той бе обгърнат (светодиодът) от огромното светещо змийско око на сатана! 

В тъмнината на стаята си виждах духовни същества – високи и черни‚ едри като великани - демоните на сатана над главата ми. В даден момент пред очите ми се появиха реални образи - филм за моя живот, включително и такива кадри, показващи мои непристойни действия. Със силата на волята исках да си представя други образи и да продължа да спя. Това обаче не ми се отдаде – образите бяха стабилни и ясни и неподдаващи се на изместване от съзнанието. Станах и светнах лампата. Какво беше изумлението ми – като на прожекционен екран на стената в стаята ми продължаваше въпросният филм с кадри, най вече сексуални истории като бях студент преди 13 г., примесени с видения на някакви чудовища. Ужас – сатана е в стаята ми! Дори сътвори една кокошка насред стаята ми!

Легнах отново, затворих очи, но филмът продължаваше пред очите ми! Мислех си за Христос, тогава някой прошепна на ухото ми – „Тук съм!“. Отворих пак очи в тъмната стая – видях може би четири бели ангела над мен, които извършваха някакъв ритуал, предполагах, дарявали са ме със Светия дух. Аз се уплаших, станах и светнах лампата. Пак се доближи (не мога да преценя дали Самия Христос или ангел), който ми каза: „Рано е!“ Каква беля стана: Помолих се, призовавайки Господ! - започнаха да се явяват различни образи на сатана, не след дълго се яви белия гълъб, предвестник на идването на самия Господ Бог! Аз видях Господ, но неволно (а, може би не съвсем - дело на сатана е било) отклоних глава към сатана. Какво стана – нашият Бог се разгневи и ме прати в АДА, след, което два от грамадните черни демони с криле на сатана ме поеха и ме пратиха пред вратите на ада! Вратите на самия ад се затвориха с гръм и трясък и аз останах вътре! Едновременно усещах ръбовете на леглото и юргана, и едновременно бях в ада – нещо невероятно...

ДА ПОДЧЕРТАЯ: АЗ БЯХ В АДА ПРИЖИВЕ! – Taм видях един ужас, който ако Бог не се смили над мен да ми прости докато съм жив, ще ме очаква след смъртта, както и всеки един не-християнин! Адът бе изпълнен с молещи се починали хора – тъмно, с червеникава светлина, видя ми се прихлупено (ниско), опушено, един ужас, който не може да се опише с думи! След това аз се върнах в реалността в ръцете на сатана. Какво става на следващия ден:

Сатана успя да проникне в съзнанието ми и го подчини на него – даде ми свръхестествени способности , които аз НЕ исках, тъй като аз знам, че Бог е определил какви способности са нужни на човек и те не са свръхестествените! Преди да кажа, какви са способностите ще подготвя малко нещата:

Аз съм приятел с акад. Божидар Палюшев – апологет на т.нар. торсионни полета. Това са информационни полета, обслужващи нещата не само в реалността, но главно в духовния свят. С тези полета именно се предават образи от страна на духовните същества в мозъка на хората – те могат да се разглеждат като вихри на пространство-времето - всяка мисъл, всяка форма в пространството изменя конфигурацията на плетеницата на торсионното поле, т.е. информационния образ на духовно-материалния свят в дадена точка на пространство-времето.

Сега да кажа на базата на това какви бяха моите временни свръхестествени способности – с поглед местех предмети, зареждах батерията на лаптопа си с поглед (енергия от нищото), прожектирах на стената вкъщи образи от различни периоди на моя живот, това ставаше като напрегна погледа си и гледах предмета, който местех, или като мислих за съответната случка, когато прожектирах филм. Нещо повече – аз можех да визуализирам плетеницата на торсионното поле на някакъв екран! Да отбележа, че тези явления бяха видими само за мен! Бог предпазва останалите хора от чудесата на сатана, временно настанили се в мене. Една болка в коляното на майка ми бе представена като особен вихър в плетеницата от визуализираното за мен торсионно поле, в последствие, от неразбираемата плетеница се премина към образ на едно малко дяволче, което при моето съсредоточено гледане с цел да излекувам болката (да премахна дяволчето), то биваше хванато от хиляди „ангелчета“, които го разпъват на всички страни с цел да го разкъсат и премахнат съответно болката... абе приказка.

Да добавя, че сатана прожектираше случката през целия ден на телевизора ми, при изваден кабел именно, чрез торсионно предаване на мисълта си! Нещо повече – за да не гледам тези кадри, метнах на телевизора едно одеяло с изрисувани на него цветя. Огромно бе изумлението ми след като погледнах одеялото – сатана така бе деформирал цветята върху одеялото, както никой художник не би могъл да го направи и филмът продължаваше, като образите бяха деформираните цветя избродирани върху одеялото! По-нататък въпросните цветя се превърнаха в голяма козя глава с подвити рога и усмихната до ушите – сатана ми смигаше!

Наглостта на сатана се свеждаше до следната коварна идея: Исус Христос спасил света, а светът щял да спаси Христос, като той - „богът“ - ми давал на мен сила, а аз да въртя торсионната матрица на сатана и я разплета, и така да го унищожа!

Друго интересно нещо бе, че през деня на следващия ден сатана се бе материализирал като едно малко човече, извършващо непристойно действие, което когато погледнех съсредоточено, започваше да се върти и разпръскваше от неговата материя. Една капчица от тази материя попадна в окото ми и сега се вижда, като една малка, едва забележима прашинка, която, обаче, след като силно фокусирам окото си, се вижда като една малка ефирна пеперудка - нещо, което не може да се види в обичайния свят.

Другото интересно нещо бе, че общуването ми с тази тъмна сила, която не ме изплаши, понеже съм християнин и разбирам за какво става дума, бе, че общуването с нея бе чрез едно огледало (такова, което продават на пазара на стойка), което бе „главата“, която се въртеше в такт с моите движения, така, че никога да не застана централно срещу него. Аз обърнах допира си с тази свръх сила на общуване с врачка, при което за „ДА“ получавах почукване по лявото коляно, за „НЕ“ по дясното. Така например, „получих“ отговор на въпроса дали ще се оженя и дали ще имам деца...

В деня, в който започнаха всички тези чудеса, аз бях „облагороден“ чрез една наистина дяволска топлина, която, разбира се, почувствах като топлина и прилив на енергия, след което сатана ми се визуализира като образа на Исус Христос, след което повдигна рамката на прозореца, за да докаже, че е тук. След това аз се почувствах напрегнат и влязох в банята да се изкъпя, където последваха други чудеса, като например премахването на дребен козметичен дефект на тялото ми. Освен това, докато бях в банята, сатана „говореше“ с мен много изкусно, всяка моя мисъл, която одобряваше, се чуваше весел конски тропот от пътя.

Излизайки от банята погледнах, че печката на дърва беше позагаснала. С поглед и мисъл върху огъня, той се усили и лумна силно да гори.

Последва филм, прожектиран ми от сатана на екрана на компютъра ми, показващ историята на света в инверсна посока, назад – от сега, към втората световна война – първата – средновековие - и т.н. до началото на човека според Библията. От там нататък, обаче, филмът показва, че нашият свят е брънка от една безкрайна върволица от светове, които в даден момент се срутват в основите си. Така например, в нашия свят човек е разумното същество, в друг – свинята, в трети – същества неоприличими на нищо. Основното обаче бе, че винаги са чифт и половият акт в най различни модификации присъстваше!

В объркания от самия него мой мозък, той ме попита (чрез мисли, разговорът става невербално) дали искам да зная, какво е да бъдеш сатана. Започнаха серия от усещания – например, влизане на змия в двата крака – усещането бе толкова реалистично, че наистина го чувствах, поникване на криле, отново толкова реалистично, че дори се опипах после по гърба. Съпътстващо тези усещания бе прожекцията на един интерактивен филм, в който аз вземах участие, като напрягах погледа си с цел въртене на торсионното поле, реализиращо в информационен смисъл някакво изискване за да съм истински „бог“. Това бе реализирано във филма като една неподвижна точка стои, а има развивка на събитията, които трябва да се удовлетворят и колкото е по трудно събитието, през което точката трябва да мине, толкова по-голямо напрежение на мисълта, съответно въртене на торсионното поле бе нужно, като интензивноста на въртене бе показана с определена наситеност на цвета около въпросната точка. Понякога около точката стои бяло петно, т.е. има допълнително изискване, на което трябва да се отговори, не е достатъчно само напъването за въртене, след като се отговори петното изчезва. Всъщност, точката бе олицитворение на сатана – през какви перипетии трябва да мина. Накрая в мен трябваше през очите и гърлото да влязат два паяка, а очите ми трябваше да бъдат змийски. Всичко това бе толкова реалистично...

На следващата вечер се опитах да легна да спя. Това не ми се отдаде до късно през нощта – сатана се материализираше като черен плъх, шумолеше, клатеше леглото, но най-интересното бе, че след изгасяне на осветлението се виждаха грамадните черни демони, които се извисяваха над мен! Самото споменаване на името на Исус Христос ги превръщаше в облак дим и излитаха през прозореца! – Чудо както в приказките!



 Ако историята ви е впечатлила, моля, СПОДЕЛЯЙТЕ и КОМЕНТИРАЙТЕ!
В случай, че имате въпроси или възражения, моля, задайте ги в