Това е интервю с мен и съпругата ми Анна за списание "Грация". Сърдечни благодарности на журналистката Златина Георгиева за чудесната статия! Никога не съм считал, че семейният ни живот с нещо се отличава особено от този на останалите християнски семейства. Нито пък с това интервю се опитвам да покажа нещо подобно. Но изненадата ми бе голяма, когато осъзнах, че явно бъркам в преценката си за това как съвременните младежи у нас гледат на традиционните християнски ценности. Златина е именно младият журналист, който успя да ми покаже, че животът според християнските ценности не се възприема непременно от младите като отживелица, но и като "спасителен остров". Дали много от младите не отхвърлят някои християнски ценности единствено защото ги считат за непостижими, въпреки, че им се възхищават? Оставям изводите на вас.
Из статията "Любов в три посоки"
На пръв поглед те изглеждат обикновено българско семейство, ангажирано с всекидневните задачи, работата, децата. Но всъщност Веселин и Анна са спасителен остров за ценности и добродетели, които много от нас са забравили, забързани в преследване на амбициите и издигане в кариерата. Двамата са изградили живота си, уповавайки се на вярата си в Бог. Анна е възпитана в католическо семейство, в което християнските ценности винаги са били много важни. На 16 години започва по-активно да общува с хората в църквата, в която ходят с родителите й, и да вижда как те реално живеят с вярата си в Бог. Пътят към вярата за Веселин е далеч по-труден и сюрреалистичен. Когато е едва 8-годишен, в дома му се появяват полтъргайсти, които превръщат живота на цялото семейство в кошмар. „Обстановката ставаше все по-напрегната, дори родителите ми бяха стигнали до мисли за самоубийство. Близо две години след първия ни досег с тези същества станахме християни и това ги прогони. След ада, в който бяхме попаднали, за всички вкъщи вярата в Бога стана основен смисъл на живота ни. Сега ходя в евангелска църква“, обяснява Веселин.
И той, и съпругата му са категорични, че вярата ги е опазила от много изкушения и пороци, макар принципите им често да са оставали неразбрани от връстниците им. „Не оставях мнението на околните да ми влияе. Например, за съучениците ми в училище и в университета беше странно, че смятам неща като преписването, напиването и предбрачния секс за неправилни“, спомня си Анна, а Веселин допълва: „В тийнейджърска възраст вярата ме запази от доста пороци въпреки многобройните изкушения. Това, което вече знам със сигурност, е, че личната вяра в Христос е способна на много повече от възпитаването в общочовешки ценности.“ Това отношение към света помага на семейството и в работата. Двамата са част от фондация “Дон Боско България”, която се занимава с образование и възпитание на деца от ромски произход в Стара Загора. Веско и Ани са убедени, че вярата им помага не просто да приемат за важни хора, които голяма част от обществото отхвърля, но и да ги обичат, защото те имат нужда именно от това - любов, която да ги мотивира и променя.
Семейство вече повече от 6 години, героите ни в тази история спазват традициите и се опитват да прекарват всеки празник с родителите си. Майката на Анна е от Полша, което внася в празничната атмосфера и по-нетипични обичаи. Например, на Бъдни вечер се яде шаран, а всички сядат около трапезата, когато на небето изгрее първата звезда, за да се напомни за звездата, изгряла при раждането на Христос. След вечеря цялото семейство отива на църква. Великден пък се празнува според българските обичаи, но интересното е, че семейството си разделя едно яйце като знак, че са част от едно цяло. Но за всички най-важната част от празника е в църквата.
Учудвам се как религията и съвременното общество могат да съжителстват успешно, не се ли сблъскват религиозните ценности с унифицираните глобални модели на поведение. „Като общество сме се отърсили от някои християнски ценности, но отказваме да признаем, че това има и своите лоши последствия. Например егоизмът се възвеличава, като се прикрива зад понятия като кариера или независимост, но Майка Тереза заявява, че най-самотни хора е срещала не сред някоя култура, която считаме за примитивна, а в старческите домове на Запад. Основна ценност в християнството е жертвоготовната любов и цялото учение на Христос е основано върху нея. Всеки от нас, когато обича, е готов да се жертва в някаква степен за любимия. Всъщност от това доколко сме склонни да се жертваме за другите зависи колко е единно и здраво обществото ни. Но вместо това възпитаваме консуматорско мислене, дори и в любовта. Намирането на партньор в любовта днес е като купуване на пуловер. Харесваш го, изпробваш го, правиш го свой, обикваш го, използваш го известно време, омръзва ти, заменяш го с нов. Тук християнските ценности могат да дадат много, защото учат на загриженост и посвещение към другите.“ »
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели!
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------![[e-mail%255B2%255D.gif]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEirZAGDh7b2Rz1Hyjy6BhKQo7HRFpRg_xmeALoI8J-rGraJ9fmRB4kC55lO85NZXUbuv91a3sxLekakcKgoogtw1_h81QowVJkzLbkiTDWLHXJG_SjjCW0iqYvJj9FvZH5RxpweYN5TMccK/s1600/e-mail%25255B2%25255D.gif){kind=small} |
АБОНИРАЙТЕ СЕЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ |
