2 януари 2015 г.

Тахсин Шерифоглу - от философията и Корана до Христос

Аз съм Тахсин Шерифоглу, на 25 години от Истанбул. Ще ви разкажа историята за срещата си с Исус. Бог е свидетел, че това, което ще разкажа, наистина се случи в живота ми.


/Публикуваме и видео, но горещо препоръчваме първо да прочетете историята под него. Имат различно съдържание./



ПРОИЗХОДЪТ МИ


Семейството ми е живяло в България, но по времето на Тодор Живков са се изселили в Турция. Сега съм от няколко години в България и уча психология в Софийския университет.

БАСКЕТБОЛИСТ


В юношеските си години бях баскетболист. Вълнувах се основно от това как играя – дали вкарвам добре и дали правя впечатление на момичетата, дали съм им приятел. Опитвах се да откривам идентичността си чрез баскетбола. Настъпи моментът да се запиша в девети клас. В Турция такова действие изисква сериозно решение, понеже спрямо него избираш професията си.

ПРОБЛЕМНОТО УЧЕНЕ


Когато преминах в девети клас, установих, че не мога да вземам изпитите си както преди. Докато играех баскетбол, учителите снизходително ме "пускаха" в по-горен клас, затова можех да си позволя да уча малко. Обаче в девети клас вече бях в училище с по-високи изисквания. Смятах, че дори няма да успея да го завърша, но все пак ми оставаше надеждата, че ще имам кариера като баскетболист.

Веднъж майка ми дойде в училище на една родителска среща. Казаха й, че съм достатъчно интелигентен, за да се справя с ученето. Не им вярвах. Считах, че имам способности само за баскетбол, а за учене - не. Преподавателят по един от най-проблемните за мен предмети каза, че ако оставам на курсове след училище, ще мога да премина по предмета. Много се учудих на това, понеже на първия изпит по този предмет, от сто възможни точки, бях получил едва 0,5. Помислих си, че щом учителят е сметнал, че мога да мина успешно, значи ще ме пусне, а не че аз ще мога да разбера нещо. Когато започнах да ходя на уроците след училище, установих, че започвам да разбирам нещата. Преподавателят се оказа прав за способностите ми. Това ми помогна да се мотивирам и след време бях един от най-добрите в училище. Завърших трети по отличен успех в цялото училище.

РАЗЛИЧНИТЕ УЛИЦИ


В този период, докато минавах по улиците на път за училище, забелязах, че те вече не ми изглеждат както преди. Минавах през бедни квартали. Видях, че там има много деца, които са част от едно семейство и не ходят на училище. Те работят, за да изкарват пари за семейството си. Вместо родителите да полагат усилия, за да ги издържат, децата работеха за прехраната на дома. Аз имах семейство, което се грижеше за мен и направи всичко възможно да открия таланта си, да го развия и да намеря своето място в обществото. Децата, които виждах, никога нямаше да имат тази възможност. Откакто са се родили, знаеха само да се трудят и да носят пари вкъщи. Вършеха само това, което им казваше най-големият им брат. В семейството имаше строга йерархична система, в която първо се слуша бащата, после най-големият син. При подобно възпитателно действие, децата никога не откриват талантите си.

КАТО НА КИНОЛЕНТА


Наблюдавайки това, си представих целия свой живот като на кинолента: в баскетбола аз съм успешен... намирам си подходяща съпруга... тя ражда дете... Накрая умирам и... всичко отива на боклука. За моето семейство може би биха били добре нещата. Но за тези хора кой би се погрижил? Кой ще ги изведе от този начин на живот? Кой?

Тогава взех решение да уча и да се развия. Сметнах, че трябва да бъда богат, да се сдружавам с други богати хора и да провеждаме благотворителни кампании за тези деца, за да могат да открият талантите си. Да могат да работят това, което им харесва и да се развиват, понеже можеше и аз да се родя в техните условия. Отказах се да се занимавам професионално с баскетбол и започнах да влагам времето и енергията си в учене.

КАТО ДРЕВНИТЕ ФИЛОСОФИ


Запознах се с великите древни философи – Сократ, Платон и други. Започнах да правя това, което те казваха. Знаех, че много време съм пропуснал и няма как да наваксам, освен със сериозен труд. Реших, че каквото казват, ще се старая първо да го прилагам в живота си, а вероятно в последствие и ще го разбера.

Сократ казва, че има един Бог. Останалите в Древна Гърция, обаче, имат други разбирания и не го приемат. Стига се дори до момента, в който се провежда съдебен процес срещу философа поради убежденията му. Осъден е на смърт. Тогава идва жена му при него разплакана. На въпроса й защо плаче, тя отговаря: „- Не плача защото те убиват, а защото не са прави”. Сократ й отговаря: „ - Ако бяха прави…” От това изречение разбрах, че:
Може да умреш, но ако животът ти има смисъл, той може да донесе смисъл и на много други хора.
Начинът ти на живот, думите, които си използвал, могат да дарят смисъл. Точно както това, че въпреки предрешената смърт на Сократ, много хора намират смисъл на живота си от начина, по който той живее.

Помислих си, че в този свят имам само една възможност – един живот и трябва да го използвам. Ако пропусна, няма да имам друга такава възможност.

Поисках и аз да живея смислен живот. Задълбочих се в ученето. Търсех, но не можех да намеря абсолютната истина. Всичко зависеше от теорията, от гледната точка. Всеки стигаше само някъде близо до истината.

ЖИВОТ СПОРЕД КОРАНА


Понеже съм израснал в Турция, вярвах, че Коранът е единствената книга на Истината. (Мюсюлманите са убедени, че Библията е променена.) Затова реших, че трябва да вярвам в него, да го чета и да живея според предписанията му.

Започнах да живея според Корана. Молех се по пет пъти на ден. Ходех в джамии. Станах и приятел с ходжите там. Забелязвах, обаче, че:
Четенето на Корана не ми носеше смисъл в живота, какъвто намирах при Сократ и другите философи.
Ако имах страх или тревожност, не можех да ги преодолея.

ЕДНА ТУРКИНЯ ХРИСТИЯНКА


Точно тогава се запознах с едно момиче, което беше християнка. Забелязах, че не ходи на дискотека, беше по-различна от останалите и я попитах защо. Отговори ми, че не й харесват взаимоотношенията между хората там и поведението им. Аз я похвалих, че е много добра мюсюлманка. Тогава тя сподели, че не е мюсюлманка, а християнка. Огромно бе учудването ми, понеже тя беше туркиня и не можех да повярвам, че има друга вяра. Защото в Турция ако си турчин, значи си мюсюлманин. Това е политиката - всички, които живеят в Турция, дори от други народи, трябва да бъдат свързани с мюсюлманската религия. Който не е мюсюлманин, ще отиде в ада - това казва ислямът. 

Мислех, че се е родила в християнско семейство, но не беше така. Каза ми, че тя сама е решила това, после баща й, след тях сестра й. Почувствах се объркан.

МЮСЮЛМАНИТЕ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО


Ето какво предизвика моето объркване. В исляма са важни делата, не толкова вярата. Когато човек умре, Бог измерва доброто и злото. Ако доброто е повече, човекът отива в рая. И обратно - ако злото е повече, мястото му ще е в ада. Но дори доброто да е много повече от злото, щом човек смени религията си, всичко се изтрива и той отива в ада. Това го пише и в Корана. Затова мюсюлманите са много внимателни човек да не сменя религията си и възрастните строго следят за това младите да спазват традициите.

Мюсюлманите смятат, че да си християнин, означава да ходиш по дискотеки, да слушаш чалга, да водиш разгулен живот. Също, че сексът и алкохолът са позволени и могат свободно да се употребяват. Т.е. те считат, че християнството е модерна съвременна религия, която дава разрешение на хората да вършат всички тези неща. А аз бях много добър мюсюлманин - пет пъти на ден се молех и спазвах всички изисквания старателно и стриктно. Докато другите отиваха да се забавляват - на дискотека или подобни места, аз отивах в джамията.

ВЪТРЕШНА КРАСОТА


Реших, че ще направя това момиче мюсюлманка, за да спечеля рая. Защото мюсюлманите вярват, че ако обърнеш някого към исляма, вече ще си със сигурност в рая.

Като прекарвах повече време с нея, забелязах, че когато тя прощаваше, наистина прощаваше. Когато обичаше, наистина обичаше. Между думите и действията й нямаше противоречие. Това много силно ме изненада. За пръв път момиче успя да ме впечатли с вътрешната си красота.

Тя щеше да ходи на християнска конференция в Турция. Реших и аз да отида да видя за какво става дума. Нямах никакво намерение да ставам християнин. Исках да узная повече за тях, за да разпространявам по-добре исляма.

Запознах се с баща й - доста мъдър човек, който преди да приеме Исус, също е бил много добър мюсюлманин. Знаел е Корана почти целия наизуст, което изключително се цени сред мюсюлманите.

СРЕД ХРИСТИЯНИТЕ


Конференцията беше в Измир. От момента, в който влязох през вратата на това събрание от християни, се чувствах като на място, където цял живот съм си мечтал да бъда, поради взаимоотношенията, които имаха тези хора помежду си. Беше всичко, което исках да възпитавам у себе си. Чудех се как хората са успели да се изградят по такъв начин, какъв е източникът на това, което виждах.

Когато влязох там, видях как хвалят Бога с песните си и ръкопляскаха. Това го счетох като много невъзпитано. Но човекът, който проповядваше, говореше убедително толкова мъдри неща, които  ги усещах така, че все едно аз ги  изричах.

На конференцията се запознах и с едно момче, което каза, че се е родило в християнско семейство, но преди никога не е следвало Исус. Чудно ми стана за какво говори. Ние след Мохамед не сме вървели.

МОЛИТВА


В един момент пасторът каза, че иска да се моли за мен и за това момче. Аз мислех, че за мен само хубави неща ще каже, защото много внимателно го слушах, а той не знаеше, че съм мюсюлманин. Първо сложи ръката си на това момче и каза всичко което той току-що ми беше споделил. Момчето започна да плаче и да се моли.

Въпреки случващото се, си мислех, че ще ми каже много положителни неща като: „Ти си много добър християнин.“ И това щеше да бъде за мен доказателство, че ме лъже. После ме доближи и сложи ръката си върху мен. Преди да изрече каквото и да било, аз усетих, че от ръката му нещо протичаше към тялото ми. До този момент изобщо не вярвах на такива неща.

ИСКАШ ЛИ?


Той каза:
„Сега се чудиш дали да Го приемеш или не. Но ако Го приемеш, ти ще го изживееш много дълбоко. Искаш ли?“
Идеше ми да го шамаросам. Възмущавах се как изобщо смее да предлага на мюсюлманин подобно нещо. Когато обаче ми каза, че ще го изживея много дълбоко, сметнах, че наистина това ще се случи, понеже цял живот бях мечтал за всичко, което виждах. Вътрешно исках най-вече да стана част от това общество и от всичко, което се случваше около мен. Не исках да се занимавам с политика, такова общество търсех - хората да бъдат честни, да има справедливост, любов, мъдрост. Мислех, че мюсюлманството може да създаде такова общество, а го виждах при християните.

С УМА ИЛИ СЪС СЪРЦЕТО?


Сърцето ми го искаше, но мозъкът ми казваше: „Ако го приемеш, ще си в ада”. Според Корана точно това би се случило и после няма връщане назад. Затова мозъкът ми считаше, че ме предпазва от глупаво решение. Сърцето ми обаче, ми нашепваше: „Аз искам да съм тук. Това е моето място”. Винаги до този момент решавах нещата с ума си. Този път сърцето ми беше, което успя да каже:
 - Да!
След това той ме попита: „Искаш ли да приемеш Святия Дух?” Не го разбрах много, но си казах, че щом вече съм приел, че ще ходя в ада, поне да получа пълния набор от нещата, които ми предлагат. Затова потвърдих отново. Когато той се молеше за мен, очите ми бяха затворени, но ми се струваше, че краката ми се вдигат и съм във въздуха. Исках да погледна, за да се уверя, че краката ми са все още на земята, но си казах: „Мисли, това е невъзможно!”. И все пак, така го усещах.

После седнах на едно място за около 15 минути. Бях в молитва. Тялото хем ми тежеше, хем ми беше толкова леко и успокояващо. Когато отворих очите си, се усещах така, сякаш от години съм бил част от тези хора.

БИБЛИЯТА


Следващите дни продължиха да се молят и да се грижат за мен, а аз започнах да чета Библията. Дотогава не я бях чел. Известно време след това преживяване също не я четях. Бяха ми дали едни малки книжки, които да ме подпомогнат в разбирането й, но и тях много не четях. Все още бях в шок от преживяното. Но се чувствах безкрайно щастлив. Щом започнах да чета Библията, обаче, забелязах, че в нея намирам отговор на всичко, което съм усетил; тя обяснява начина, по който съм се чувствал и учудването ми как е възможно всичко това. Нещата, за които пише в Библията, вече ми се бяха случили в живота.
Всичко онова, което търсех като отговори за смисъла на живота си, го намерих в Библията.
За мен беше ясно, че тази книга не е писана от хора - не може човек да има толкова мъдрост. Нито можеш да откриеш там грешка. Колкото повече четеш, толкова по-задълбочено става.

С ХРИСТИЯНИ В БЪЛГАРИЯ


След конференцията в Турция, ме свързаха с християни в България. Към мен се отнесоха впечтляващо добре и аз отново не можех да повярвам, че това е възможно. Гостувал съм в дома на християни тук и съм усещал Божието присъствие. Закопнях и аз да имам от това.

ЛЮБОВТА В ИСЛЯМА И В ХРИСТИЯНСТВОТО


Причината да усетя тази голяма разлика е проявата на любов в двете религии. При мюсюлманите няма любов, защото всеки мисли за себе си. Отиват в джамията, молят се пет пъти на ден, но Бог е далеч и няма взаимоотношения. Няма диалог. Само когато човек умре, тогава Бог е близо и отмерва доброто и злото. Мюсюлманите се спасяват сами, като се молят пет пъти на ден и спазват куп неща.
В християнството ти не обичаш, защото ще получиш нещо насреща, а защото другият човек има нужда

ЛИЧНОСТТА МИ СЕ ПРОМЕНИ


Отказах се от съзнателните си грехове и усетих как започвам да се променям. Най-голямото ми свидетелство е това, че личността ми се промени по примера на Христос и този процес продължава...




За връзка с Таско:
Tahsin_23_mj@hotmail.com

  
Ако намирате историята за поучителна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.
  



[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)