11 юни 2014 г.

ФЕЙСБУК и психическото разстройство СТРАХ ОТ ПРОПУСКАНЕ

FoMo Фейсбук психическо разстройство страх от пропускане на смъртно легло
– Ти си на смъртното си легло.
Ще ми кажеш ли нещо за сбогом?
 Да. Рестартирай рутера, че пиша
последния си статус във Фейсбук.
Има психическо разстройство, което ни пристрастява към Фейсбук. Кара ни да предпочитаме социалните мрежи пред истинските взаимоотношения и преживявания.








Фейсбук е удивително привлекателна социална мрежа с широка приложимост. Тя може да помага да се свързвате с хора, да служи на идеите, бизнеса Ви. Може да Ви забавлява, а може и още редица други неща. Включително и да ви уврежда.

ФЕЙСБУК И ПСИХИЧЕСКИТЕ РАЗСТРОЙСТВА


Нека само споменем някои вреди, причинявани от Фейсбук и други социални мрежи.

Сюзън Грийнфилд, Невроучен, твърди, че социалните мрежи като Фейсбук намаляват периодите ни на поддържане на внимание, насърчават ни да се стремим към незабавно удовлетворение и правят хората по-егоцентрични. Отчита рязък спад в способността на учениците да разбират другия.

Казва още в тази връзка:
Боя се, че технологиите вдетиняват мозъка ни до нивото на малки деца, които се привличат от бръмчащи звуци и ярки светлинки, имат кратко задържане на вниманието и живеят за момента.[1]

Не по-малко показателен е опитът и на друг учен:
Когато изследвахме психическите разстройства, Фейсбук беше най-добрият показател.
Д-р. Лари Роузен, психолог изследовател[2]

Да, Фейсбук води до психически разстройства! Кое е най-често срещаното ли? Именно на него е посветена тази статия – страх от пропускане.

През юли 2013 г. д-р Андрю Пжибилски, психолог от университета в Есекс, ръководи проучване, което има за цел да докаже връзката между страха от пропускане и употребата на социални медии. Заключението му е категорично:
Страхът от пропускане играеше ключова и надеждна роля в обяснението на ангажираността с медии, надхвърляйки другите фактори, които разглеждахме.[3]

КАКВО Е СТРАХЪТ ОТ ПРОПУСКАНЕ (FoMo)


Самият акроним FoMo (Съкращение от fear of missing out) е измислен преди няколко години, за да опише психическо разстройство, причинено от непрестанния напредък в технологиите. Вината бива хвърлена върху социалните мрежи. Което е по-важно, за да го задоволим, ние пропускаме настоящите моменти и губим способността да се наслаждаваме на нещата около нас.[4]

Накратко, Пжибилски го описва като:
За страха от пропускане е характерно желанието да си непрестанно свързан с това, което другите правят.

Нормално и правилно е да сме свързани помежду си с други хора, но не всякакъв вид свързване е естествената реакция при страх от пропускане. Д-р Лари Роузен, авторът на книгата „Свързани отново”, пояснява:
Страхът от пропускане причинява поведения, които са насочени към свързване с някого. Не е изненадващо, че при младите хора, това свързване е най-вече виртуално. Изследване след изследване ни показват, че хората от трите най-млади поколения предпочитат да се свързват с приятелите си най-вече виртуално, чрез текстови съобщения, социални медии или дори имейл, вместо лице в лице.[5]

Но за да не звучат нещата толкова абстрактно, ето какво е на практика разглежданото психическо разстройство. Обяснява го добре авторът Х. Андерсън от британския новинарски сайт "The Guardian":
Винаги имаш смартфон в джоба си, който е готов да те отведе в „реалността” на някой друг. Забравяме как да се наслаждаваме на момента и пренебрегваме тайнствения трепет на преживяването, което си е единствено наше, не разпространено в интернет. Твърде заети сме да пишем статуси за аромата на розите, вместо просто да го вдишваме. Социалните медии ни позволяват да видим точно това, което ни липсва, когато пропуснем едно или друго парти. Това, от което се страхуваме е, че ще пропуснем нещо в собствения си живот, като залепяме погледа си към малък екран.[6]

Тук Барби е с приятелите си на плажа. Сестра й Скипър вместо да се забавлява с останалите, общува виртуално с други приятелки. Познато ви е, нали?

ДОКОЛКО Е РАЗПРОСТРАНЕНО?


Понеже технологиите ни позволяват да сме по-свързани от всякога, пристрастяването продължава да нараства. Според прочуване на MyLife.com:
  • 56% от хората се безпокоят, че ще пропуснат събития, новини и важни обновявания на статуси, когато са далеч от социалните мрежи.
  • 26% биха заменили пристрастяващи навици като пушене на цигари или гледане на риалити, за да имат достъп до сайтове със социални мрежи.
  • Около 51% от хората посещават социалните мрежи по-често, отколкото преди две години.
  • Около 27% от участниците влизат в социални мрежи веднага, щом се събудят.
  • Въпреки, че 52% заявяват, че са решили да си вземат „ваканция” от една или повече социални мрежи през изминалата година, само 24% смятат, че ще успеят да го сторят. Защо? Страхът от пропускане, разбира се.[7]

ПРИЧИНИ ЗА СТРАХА ОТ ПРОПУСКАНЕ


1) Психологически причини.


Д-р Ендрю Пжибилски наскоро проведе проучване за страха от пропускане, което публикува в списанието "Компютрите в човешкото поведение". Установява, че този страх е най-голям при хората, чиито основни психологически нужди не са били посрещнати – да се чувстват ангажирани, обгрижени и признати.

Страхът от пропускане ни най-малко не е само проблем на тийнейджърите, както може някои да предположат. Напротив. Д-р Пжибилски твърди:
Работното място е областта, в която Страхът от пропускане има ключова роля. Все повече изследвания показват, че взаимоотношенията на работното място са вероятно най-важни от гледна точка на удовлетворението от работата, удовлетворението от живота и продуктивността. Има много начини, по които работното място може да осуети тези нужди и по този начин да предизвика преживяване на Страх от пропускане.[8]

2) Причини в самите социални мрежи


Според Катерина Фейк, съосновател на Flickr - услугата за фото споделяне, „Социалният софтуер е едновременно това, което създава и което лекува страха от пропускане... Циклично е.” [9]

Колко объркваща мисъл! Това, което ясно осъзнава Фейк е, че действително социалните мрежи са, които дават чувство на удовлетворение за страдащите от страха от пропускане, но те го и създават. Без тях, то никога не би било толкова масово. Много от нас не биха имали това психическо разстройство, ако не биха се докоснали до социални мрежи. А и не може лекът на разстройството да е един от основните му причинители. Сравнението на Фейк е като да лекуваш наркотичната абстиненция с наркотик – това облекчава за момента, но не лекува, а задълбочава пристрастяването.

Шери Търкъл, преподавател в Масачузетския технологичен институт и автор на книгата “Сами заедно” пише, че колкото по-разпространени стават технологиите, взаимоотношението ни с тях става все по-интимно и така им позволяваме да влияят на решенията ни, настроенията ни, чувствата ни. Борим се с чувството за непрестанна свързаност, което Интернет може да ни предостави и все още се налага да измисляме как да ограничим влиянието му в живота си. [10]

ДО КАКВО ВОДИ СТРАХЪТ ОТ ПРОПУСКАНЕ


В проучването на д-р Пжибилски за връзката между страха от пропускане и Фейсбук[11], следните резултати са били констатирани:
  • В случай на страдане от страх от пропускане, мъжете по-често от жените се обръщат към социални медии като Фейсбук.
  • По-младите участници и особено по-младите мъже са склонни към по-високо ниво на страх от пропускане. При по-възрастните участници в проучването няма особена разлика при двата пола.
  • По-възрастните участници са по-слабо ангажирани със социални медии, имат по-голяма удовлетвореност на нужните си и по-високо ниво на житейска удовлетвореност.
  • Студентите с високо ниво на страх от пропускане е по-вероятно да използват Фейсбук по време на лекциите си в университета.
  • Страдащите от страх от пропускане са по-склонни да използват Фейсбук веднага след разходка, преди да заспят и по време на ядене.
  • Хората със страх от пропускане са по-склонни да се поддават на изкушението да проверяват и пишат текстови съобщения, докато шофират моторни превозни средства.
FoMo Фейсбук психическо разстройство страх от пропускане шофиране

Всяко едно от тези следствия е достатъчно красноречиво, но последното е свързано със застрашаване на животи - на страдащия от страх от пропускане, както и на други граждани. В случая поведението ни е не по-малко опасно от шофиране в нетрезво състояние. Налага се да се преборим!



КАК ДА СЕ СПРАВИМ


Ето някои предложения от специалисти в областта на страха от пропускане.

Марта Бек, социолог:
Осъзнай, че страхът от пропускане е основан на лъжи. Помисли за това: Когато някой извади камера и извика: „Зеле!”, ти се насилваш да се усмихнеш, колкото и отвратително да се чувстваш. Цялата истина е, че ако бихте могли да си размените местата с хората, които предизвикват у вас най-яростните случаи на страх от пропускане, най-вероятно ще откриете, че те са наистина, наистина уморени. [12]

Д-р. Лари Роузен, психолог изследовател:
Натаниел Клайтман, един от пионерите в изследванията на съня, открива, че имаме основен цикъл на почивка и дейност. Във времето, когато сме будни, тези цикли са с продължителност средно около 90 минути. След един-два часа работа се нуждаем от почивка. Според невронауката, кратките почивки за около 10 минути, възстановяват мозъка ни и сме готови да се заемем със задачите. Разходки навън, упражнения, разговор с приятел – всички тези неща успокояват мозъка. Ако извършвате нещо, което успокоява мозъка ви на всеки 90 минути, би трябвало да избегнете чувството на страх от пропускане.[13]

Дженифър Тайтс, клиничен психолог:
Дръж главата си където са краката ти: спри да проверяваш какво другите правят. Ако осъзнаваш, че приложенията на социалните мрежи те карат да не живееш в настоящия момент и да си щастлив където си, помисли за това да ги премахнеш от телефона си за няколко седмици. Когато се безпокоиш, че ще пропуснеш нещо, всъщност пропускаш това, което е най-важното: собствения си живот.[14]


  
Ако намирате статията за полезна, споделете я с приятели! 
Ако нещо конкретно ви е впечатлило, моля, коментирайте.
  



ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:

За вредите от Фейсбук:


[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)


БЕЛЕЖКИ:

[1] David Derbyshire. “Social websites harm children's brains: Chilling warning to parents from top neuroscientist”. 24 February 2009, Daily Mail. http://www.dailymail.co.uk/news/article-1153583/Social-websites-harm-childrens-brains-Chilling-warning-parents-neuroscientist.html, удебеляването е мое. Достигнато на 11.06.2014
[2] Larry Rosen. “Always On, All the Time: Are We Suffering From FoMO?”. 2 May 2013. Psychology Today. http://www.psychologytoday.com/blog/rewired-the-psychology-technology/201305/always-all-the-time-are-we-suffering-fomo, удебеляването е мое. Достигнато на 11.06.2014
[3] Andrew K. Przybylski, Kou Murayama, Cody R. DeHaan, Valerie Gladwell. “Motivational, emotional, and behavioral correlates of fear of missing out”. Computers in Human Behavior, 29 (2013). p. 1841-1848. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0747563213000800. Достигнато на 11.06.2014
[4] Claire Cohen. "FoMo: Do you have a Fear of Missing Out?", 16 May 2013. The Telegraph. http://www.telegraph.co.uk/women/womens-life/10061863/FoMo-Do-you-have-a-Fear-of-Missing-Out.html, удебеляването е мое. Достигнато на 11.06.2014
[5] Larry Rosen, цитиран източник, удебеляването е мое.
[6] Hephzibah Anderson. "Never heard of Fomo? You're so missing out". 17 April 2011. The Guardian. http://www.theguardian.com/commentisfree/2011/apr/17/hephzibah-anderson-fomo-new-acronym. Достигнато на 11.06.2014
[7] Samantha Murphy Kelly. “Report: 56% of Social Media Users Suffer From FOMO”, 9 July 2013. Mashable. http://mashable.com/2013/07/09/fear-of-missing-out/. Достигнато на 11.06.2014
[8] Andrew K. Przybylski, цитиран източник.
[9] Jenna Wortham. “Feel Like a Wallflower? Maybe It’s Your Facebook Wal”. 9 April 2011. The New York Times. http://www.nytimes.com/2011/04/10/business/10ping.html. Достигнато на 11.06.2014
[10] Пак там.
[11] Andrew K. Przybylski, цитиран източник.
[12] Martha Beck. "Fighting FOMO: 3 Strategies To Beat Your Fear Of Missing Out", 2 August 2013. The Huffington Post. http://www.huffingtonpost.com/2013/08/02/fomo-fear-of-missing-out_n_3685195.html, удебеляването е мое.
[13] Larry Rosen, цитиран източник, удебеляването е мое. Достигнато на 11.06.2014
[14] Jennifer Taitz. “Curing FOMO: How to fix your fear of missing out”. 25 January 2014. Fox News. http://www.foxnews.com/health/2014/01/24/fomo-how-to-fix-your-fear-missing-out/, удебеляването е мое. Достигнато на 11.06.2014

Картинки: Blonde 2.0, Solusi Mobil