16 февруари 2013 г.

Как Фейсбук промива християнския мозък

Фейсбук промива християнски мозък
Тук са разгледани някои основни начини, по които Фейсбук променя мисленето и поведението на доста вярващи.


Фейсбук е социална мрежа, която на 14 септември 2012 г. достигна 1 милиард души (the Wallstreet Journal). Това е една седма от цялото население на земята (U.S. Census Bureau). Никоя друга компания не е постигала влияние върху толкова много потребители. Няма как това да не повлияе на начина на живот на човечеството като цяло. Дори и на християните.

Без съмнение, от тази социална мрежа може да се извлече много полза, включително и за Божието дело. По Фейсбук вече няколко пъти имах успешно благовестие, в резултат на което хора, които никога не съм срещал на живо, сега живеят като християни и са част от църква в населеното си място. Това е само един от многото примери, които мога да посоча. Но добрите възможности на тази мрежа не бива да заслепяват християните за вредното влияние, което тя има върху тях. Фейсбук успешно промива мозъка на вярващите. Под "промиване на мозъка" да се има предвид, че се променя мисленето, като се поражда погрешна или едностранчива представа за нещата.

1. Клюкарско мислене.
Вероятно една от най-големите вреди, които Фейсбук нанася на вярващите е, че ги стимулира в типично клюкарски маниер да следят новостите из профилите на познатите си, да се бъркат в чужди дейности и да ги обсъждат. Не веднъж мои приятели са се чудели, че не съм разбрал за нещо ново, което им се е случило. Според тях, щом са го сложили в дневника си, би трябвало да го знам. Използвам тази мрежа донякъде като имейл (за да разменяме съобщения с приятели) и не следя какво ново се случва. Но в тази област Фейсбук изменя представите ни. Очаква се всеки да си преглежда "новостите" и да се рови из профилите на другите. Доста християни не могат да отчетат това като клюкарско поведение, а и да могат, не го считат за проблем. Ето защо преди време написах подробна статия относно това как Библията гледа на клюкарството: ЦърквоРазбивачът: КЛЮКИ. Там ясно показвам, че Библията определя клюките като тежък грях. Като че ли нищо в съвремието не ни стимулира повече от Фейсбук  към този грях.

2. Суета и показност.
Доста вярващи споделят неща във Фейсбук с цел показност - за да се харесат на приятелите си. В реалния живот не всеки ще изрази толкова явно, че нещо му харесва, но бутонът "Харесва ми" е добра възможност, която не струва почти нищо - просто едно натискане. Няма други естествени житейски ситуации, при които толкова много хора да ти покажат, че са те харесали с някоя нова дреха. Но дрехата е по-дребният проблем. Като нормално се възприема всички момичета да имат публикувани снимки по бански и всичките им „приятели” да могат да ги гледат неограничен брой пъти. Като цяло вярващите момичета също се поддават на тази обща тенденция. Христос казва, че който погледне на жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:28). Това означава, че чрез снимките си във Фейсбук, доста вярващи момичета стимулират познатите си от мъжки пол към грях. Така те могат да бъдат пожелавани сексуално по всяко време.

3. "Мъдри" мисли
Друга Фейсбук тенденция е безкритично споделяне и разпространение на мъдри мисли от съмнителни или неизвестни автори. Последната псевдо-мъдрост, на която се натъкнах на "стената" на вярващ човек (и нямаше посочен автор) ясно показва това: "Онова, което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път." Какъв е проблемът в тази мисъл ли? В нея има два големи проблема. Първият проблем е, че е пълна глупост. Ако една жена е раждала два пъти, ще роди ли със сигурност трети път? Ако човек е оставал два пъти невредим при катастрофа, със сигурност ли ще се случи и трети път? Ако получи два инсулта или инфаркта, ще получи ли със сигурност и трети? - Може и да не доживее това. Сещам се и за много други примери, но и тези са достатъчни. Въпреки всичко, освен моята реакция, всички други вярващи откликнаха на този цитат с бутона "Харесва ми".

Вторият проблем е, че потърсих кой е авторът на мисълта. Тя е от книгата "Алхимикът" на Паулу Коелю, който е езотерик. Като прегледах, установих, че тя е типична литература от съвременната религия "Нова епоха". В книгата има цитати от Библията и Корана. Преобладава езотеричната мисъл и основната идея е, че когато следваш мечтите си, цялата Вселена ще ти помага.

Това е само един от случаите, в които християни безкритично публикуват, разпространяват и харесват "мъдри мисли". В други случаи съм виждал, че без да знаят, публикуват цитати на Петър Дънов и на други окултни автори.

4. Нарушена форма на общуване.
Вече отчасти засегнах темата с бутона "Харесва ми" ("Like"). Както показва и картинката, с този бутон Фейсбук убива голяма част от смислената комуникация. Веднъж написах на стената си, че са ми открили херния и повече от 10 мои вярващи приятели натиснаха бутона "Хареса ми". За моя радост, хернията се оказа "малка" лекарска грешка. Виждах, обаче, после още няколко пъти как някой пише, че е болен и приятелите му харесват този статус.

5. Текст върху картинки.
Ето и едно от най-големите постижения на Фейбук в това хората да спрат да мислят критично и да реагират първосигнално. Това е тенденцията да се споделя най-вече текст, който е достатъчно малък, че да се побере на картинка. Една от основните употреби на това е рекламиране на страници във Фейсбук. Често срещани текстове са от рода на: "Ако имаш сестра, харесай. Ако я обичаш, сподели". "Харесване" и "споделяне" действително започват да се открояват сред най-основните начини за общуване във Фейсбук. А социалната мрежа дава приоритет най-вече на картинките - те се виждат от повече хора. Причината вероятно е, че Фейсбук третира картинката като възможна снимка (въпреки, че разпознава човешко лице, но не всички снимки са такива). А снимката е важно да се вижда най-вече поради клюкарския характер на Фейсбук.

Мисленето в картинки заразява и вярващите. Понеже пиша статии за християни, ми прави впечатление, че и най-добрите християнски статии биват харесвани и споделяни около десет пъти по-малко от картинки на Исус (или нещо друго от християнството). Доста християнски сайтове също увеличават многократно посетителите си, като публикуват християнски картинки във Фейсбук страниците си. С това не ги критикувам, понеже действително такова е търсенето на средния български вярващ - картинка, под която да може да сложи коментар "Амин" или "Алилуя". Ако биха се търсили предимно смислени християнски статии, християнските сайтове биха се ориентирали към това. Но действително общото поведение на вярващите във Фейсбук води до все по-малко четене на какъвто и да е текст (било то Библията) и все повече търсене и споделяне на картинки. В ранните векове църквата въвежда иконите, за да може необразованите хора, най-вече от новопокръстените варварски народи все пак да придобиват някаква представа за Бога. Парадоксално е, че много от вярващите във Фейсбук, макар и да имат поне основно образование, търсят Бога и говорят за него на езика на новопокръстените варвари.

6. Публичност. Фейсбук повече от всичко друго размива понятието "публичност". По подразбиране можеш да споделиш нещо не само публично, но така, че да го виждат приятели на приятели или пък само твоите приятели. Под "приятели" Фейсбук разбира всички, с които си се свързал в същата мрежа. Но може ли ако имаш няколкостотин или повече от хиляда "приятели", публикациите, които те могат да видят, да не се считат за публични? В тази връзка преди около век се е изказал руският християнски философ Николай Бердяев. Тогава Фейсбук не е съществувал. Това, което е имало, е едно от правилата, според които функционира Фейсбук: демокрация. Не като форма на управление, а като начин на мислене.
"Трудно е, много трудно, да се укрие нещо от всепроникващата и безгранична в своите претенции демокрация. Тя нахлува в нашите жилища, прониква в мислите и чувствата ви. Тя иска да превърне човека в изключително обществено същество. Стилът на живота на демократичните общества води до едно­образие. Този стил не търпи усамотение и усамотени, той не оставя място и време за съзерцание, враждебен е на изобилс­тващото творчество на малцината." (Николай Бердяев, "Философия на неравенството")
Поведението във Фейсбук на доста вярващи е противоположно на съвета на Исус за "тъмната стаичка", където да се молим, за да не парадираме пред хората със своята набожност. За съжаление, социалната мрежа води до това вярата на християните да е в голяма степен публична.

7. Мързел.
Времето, което много вярващи прекарват във Фейсбук, може да се сравни с нещо, за което Павел упреква някои млади вдовици: 
"А при това те свикват да бъдат безделни, да ходят от къща на къща и не само да бъдат безделни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори." (1 Тимотей 5:13)
Отлични условия за подобни действия създава Фейсбук. Вместо "от къща на къща", много вярващи се разхождат от профил на профил, губейки си времето с празно бъбрене и месене в чужди работи. Резултатът? - Точно както го описва Павел - "свикват да бъдат безделни". Фейсбук създава илюзия, че се върши нещо полезно, но в повечето случаи това не е така. Основният резулутат е, че ни привиква към безделие.

Изложените размишления със сигурност показват само част от начините, по които Фейсбук промива мозъка ни. Въпреки ползите от него, като християни сме длъжни да внимаваме и за многобройните му вредни влияния.




Ако се сещате за други начини, по които Фейсбук промива мозъка на християните, моля, коментирайте!



ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:




[e-mail%255B2%255D.gif]

АБОНИРАЙТЕ СЕ

ЗА ПУБЛИКАЦИИТЕ

(Можете да се отписвате!)